Разсъбличане
РАЗСЪБЛИЧАНЕ
Разсъбличам се. Пласт подир пласт...
Ще ме видиш такава, каквато
се познавам единствено аз...
Ще ме видиш... по-гола от всякога!
... Във началото ще ти призная
всяка своя допусната грешка,
дето отдалечи ме от Рая,
но ми даде урок. По човешки.
Ще разкажа пред теб защо плача
и кое кара ме да се смея...
И когато навън падне здрача,
за кои ласки точно копнея...
Страховете си ще ти призная,
после всяка мечта неизречена...
Ще говоря, докато накрая
аз пред тебе не съм... разсъблечена!
Може би те подведох в началото?
Не свалих дреха нито една.
Разсъблякох душата. Не тялото.
Виждал ли си по-гола жена?
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
