nadiushkabr (Надя Братанова)
9 20
7.01.2008 г., 11:31 ч.

Развитие 

  Поезия
682 0 6

Ставам все по-зла,

все по-лоша.

Гледам се

отляво и отдясно -

 

все една и съща:

пареща, горчива,

завистлива, "всемогъща" -

просто - чума някаква.

 

И не мога се пребори

с тия мои лоши мисли.

Дяволът ме е обсебил

и не иска да ме пусне.

 

Колко ми е по-уютно

в кожа на лъвица!

Щом размахам грива,

всичко да получа.

 

Свиквам с моите капризи

и така ще се изнежа,

че кога се очовеча

ще съм най-невежа...

 

А пък моят мил възлюбен

всичко слага в мойте скути,

ала трябва да е буден

и да вземе мерки крути!

 

Любовта не я разбирам

и да любя не умея,

щом сърцето ми не трепва,

не жадувам да съм с нея.

 

Май отново ще изгубя,

ако не престана да наддавам;

ако не престана да търгувам

с моята семейна драма.

 

Ето - зная го, но всуе.

Роб на собствените страсти,

ръката си на дявола подавам

и му казвам  - ЗДРАСТИ!

1995 г.

 

 

© Надя Братанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??