Развитие
Ставам все по-зла,
все по-лоша.
Гледам се
отляво и отдясно -
все една и съща:
пареща, горчива,
завистлива, "всемогъща" -
просто - чума някаква.
И не мога се пребори
с тия мои лоши мисли.
Дяволът ме е обсебил
и не иска да ме пусне.
Колко ми е по-уютно
в кожа на лъвица!
Щом размахам грива,
всичко да получа.
Свиквам с моите капризи
и така ще се изнежа,
че кога се очовеча
ще съм най-невежа...
А пък моят мил възлюбен
всичко слага в мойте скути,
ала трябва да е буден
и да вземе мерки крути!
Любовта не я разбирам
и да любя не умея,
щом сърцето ми не трепва,
не жадувам да съм с нея.
Май отново ще изгубя,
ако не престана да наддавам;
ако не престана да търгувам
с моята семейна драма.
Ето - зная го, но всуе.
Роб на собствените страсти,
ръката си на дявола подавам
и му казвам - ЗДРАСТИ!
1995 г.
© Надя Братанова All rights reserved.
