7.10.2022 г., 7:55

Реален живот

621 0 2

До 60 изкарах,

инфаркта два прекарах.

Сърцето се разхлопа,

бъбрекът притропа.

 

Простотата ме блъсна,

конфорта ми прекъсна.

Вече с уролога

водя диалога.

 

Кръстът ме остави,

хич не се забави.

Стомахът банално

ми направи кално.

 

Кръвното варира,

захарта вибрира.

Зле съм със очите,

камо ли с парите.

 

Джипито отсече:

"Пътник си човече!"

А пишете проза

с тази диагноза!

 

Аз съм си корав,

не и толкоз здрав.

Даже с тоя списък

не издавам писък.

 

Да, ще ритнем топа

и ще викнат попа.

Ала, туй след време...

Сега не ми дреме!

 

Мачкам ги чаршафите,

празня ги гарафите

с кюфтета и луканка.

Абе, ох бабанка!

 

И римите намирам...

Що да се стресирам?

От мен запомнете-

като мен бъдете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....