Реален живот

7.10.2022 г., 7:55 ч.

Поезия » Философска

363 0 2

До 60 изкарах,

инфаркта два прекарах.

Сърцето се разхлопа,

бъбрекът притропа.

Простотата ме блъсна,

конфорта ми прекъсна.

Вече с уролога

водя диалога.

Кръстът ме остави,

хич не се забави.

Стомахът банално

ми направи кално.

Кръвното варира,

захарта вибрира.

Зле съм със очите,

камо ли с парите.

Джипито отсече:

"Пътник си човече!"

А пишете проза

с тази диагноза!

Аз съм си корав,

не и толкоз здрав.

Даже с тоя списък

не издавам писък.

Да, ще ритнем топа

и ще викнат попа.

Ала, туй след време...

Сега не ми дреме!

Мачкам ги чаршафите,

празня ги гарафите

с кюфтета и луканка.

Абе, ох бабанка!

И римите намирам...

Що да се стресирам?

От мен запомнете-

като мен бъдете!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.