8.05.2010 г., 19:48

Реалната

1.3K 0 9

Реалната

 

Не мога да съм вятърът, преплел се в твоите коси,

не мога да съм птицата, пленила твоите очи,

не мога да съм изворът, изпълващ твоите ръце,

не мога да съм цветето, достигнало до твоето лице.

 

Но мога да съм винаги до теб, като невидима мъгла,

и мога да съм чувствата, изпълващи задъхано нощта,

и в утрото сумрачно, подаваща ти сигурна ръка,

аз тази съм - реалната, повикана да излекува твойта самота.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боби Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...