Реалната
Не мога да съм вятърът, преплел се в твоите коси,
не мога да съм птицата, пленила твоите очи,
не мога да съм изворът, изпълващ твоите ръце,
не мога да съм цветето, достигнало до твоето лице.
Но мога да съм винаги до теб, като невидима мъгла,
и мога да съм чувствата, изпълващи задъхано нощта,
и в утрото сумрачно, подаваща ти сигурна ръка,
аз тази съм - реалната, повикана да излекува твойта самота.
© Боби All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
