7.03.2010 г., 21:41

Рецепта за щастие

3.5K 0 6

Рецепта за щастие

 

Ако смесим чашата вино и прошката

и прибавим малко любов,

лесно на другите ще прощаваме грешките,

светът за нас ще бъде нов.

 

Свят без никаква злоба,

свят пълен само с добро,

свят без ни една прокоба,

в който всички сме едно.

 

Това е моята рецепта за щастие,

за свят без думи груби,

тя не е само фантазия.

Опитайте, няма какво да се губи.

 

Ако успеем, ще бъдем по-добри,

ще разберем, че били сме прави.

А и в грешка да се окажем дори,

това грешници не ни прави, нали?

 

Ние ще опитаме пак

и все някога ще успеем,

ние ще намерим как

над злото да надделеем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е!!! Бог е Любовта, Бог е прощението, Той е Щастието, Силата... свържем ли се с Него, даващ ни всичко това--просто всеки един от нас ще може да изпълни тази чудесна и благотворна рецепта, за която те поздравявам!
  • Хареса ми твоята рецепта!Поздрав!
  • Много хубаво но уви,а що се отнася до Господ и той не може да промени това което ние хората сме създали.Ние единствено трябва да се променим.
  • много хубава рецепта имаш
  • Чаша синьо и стръкче здравец,
    две светулки - за през нощта,
    стихче весело - съвсем преди лягане
    и рисувателно блокче - за през деня...

    Алекс... хубаво си наредила думичките в стих...!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...