Рецептата за щастие сега,
ако я има как да я намеря.
И като брод над буйната река,
тя някъде е тука, но къде ли.
И щастие да търся ли сега,
то може да е тук, но да не зная.
Защо си губя времето така,
къде ли тъй ще му излезе краят.
А глас нашепва просто приеми,
реалността каквато е такава.
Щастливи да са всичките ми дни,
животът цветен тъй ме задължава.
До мене е любимата сега,
в добро и лошо дава ми подкрепа.
Какво да искам още имам ли това,
че щастието свое аз държа в ръцете.
Рецептата се пише всеки ден,
тъй просто ще се нареди животът.
Щастлив да бъда тука и сега,
вълшебна музика е туй дори без ноти.
© Петър Петров Всички права запазени