Тя премери ме с поглед,
аз налях ù кафе
и в очите ù сякаш
плисна страст от море.
Две безкрайни вълнички
от горещ шоколад
и обичам на срички
със усмивка за цвят.
И обърна света ми
и денят ми запя,
аз забърках ù пролет,
тя отвърна с дъга.
С шарен облак, с мечтите,
заваля ме с дъжда,
заваля ме със обич
и на устни се спря.
И целуна ме с поглед,
с този пролетен дъжд,
а очите говореха,
че съм точния мъж...
© Красимир Трифонов Всички права запазени