Тя премери ме с поглед,
аз налях ù кафе
и в очите ù сякаш
плисна страст от море.
Две безкрайни вълнички
от горещ шоколад
и обичам на срички
със усмивка за цвят.
И обърна света ми
и денят ми запя,
аз забърках ù пролет,
тя отвърна с дъга.
С шарен облак, с мечтите,
заваля ме с дъжда,
заваля ме със обич
и на устни се спря.
И целуна ме с поглед,
с този пролетен дъжд,
а очите говореха,
че съм точния мъж...
© Красимир Трифонов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много хубаво