29.03.2011 г., 16:40

Регрес

1.1K 0 10




Светът се намръщи -
без приказна слава
останал е днес.
Тъма го обгръща
и атомна лава -
почернен прогрес.

Природа красива
и "ядрени бомби"
в земя едничка.
"Твори" днес ревниво
дворци в катакомби
смъртта - самичка.

Властта безпощадна
със алчност пропива,
с жестокост дели.
И милост парадна
безшумно забива
отровни стрели.

И плач, и надежди,
и кървава яма
раздират живот.
И черни одежди,
душите ги няма -
мамонски хомот.

Светът ни се мръщи,
без никаква слава
останал е днес.
Безумно поглъща,
безверие плава -
сърдечен регрес.




(29.03.2011г.)

 

http://agapeiyapolis.blogspot.com/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Феичка, zikito (Милена Велева-Митева), Ена (Елена Гоцева), благодаря Ви за високата оценка, дано не преживеем този апокалипсис!
  • Един апокалипсис...
    СИЛНО!!!
  • Актуално!
  • Ивайло, rumpel (Румяна Пелова), тази тема стои жива и като трън в очите ми поради световните събития и не ми дава мира. Добре дошли сте отново!

    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов): Трудно е, но e добре, заради нас самите, защото ние носим отговорност за натрупана злоба в себе си, а те - своята, но разбира се, всеки сам преценява какво да прави. Аз вярвам, че обичта е най-висшата сила за промяна на реалността.

  • ПОЛИС - ПОЛИС - никой не чува! А кажи ми сега, как да им простиш на такива?!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...