29.03.2011 г., 16:40

Регрес

1.1K 0 10




Светът се намръщи -
без приказна слава
останал е днес.
Тъма го обгръща
и атомна лава -
почернен прогрес.

Природа красива
и "ядрени бомби"
в земя едничка.
"Твори" днес ревниво
дворци в катакомби
смъртта - самичка.

Властта безпощадна
със алчност пропива,
с жестокост дели.
И милост парадна
безшумно забива
отровни стрели.

И плач, и надежди,
и кървава яма
раздират живот.
И черни одежди,
душите ги няма -
мамонски хомот.

Светът ни се мръщи,
без никаква слава
останал е днес.
Безумно поглъща,
безверие плава -
сърдечен регрес.




(29.03.2011г.)

 

http://agapeiyapolis.blogspot.com/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Феичка, zikito (Милена Велева-Митева), Ена (Елена Гоцева), благодаря Ви за високата оценка, дано не преживеем този апокалипсис!
  • Един апокалипсис...
    СИЛНО!!!
  • Актуално!
  • Ивайло, rumpel (Румяна Пелова), тази тема стои жива и като трън в очите ми поради световните събития и не ми дава мира. Добре дошли сте отново!

    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов): Трудно е, но e добре, заради нас самите, защото ние носим отговорност за натрупана злоба в себе си, а те - своята, но разбира се, всеки сам преценява какво да прави. Аз вярвам, че обичта е най-висшата сила за промяна на реалността.

  • ПОЛИС - ПОЛИС - никой не чува! А кажи ми сега, как да им простиш на такива?!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...