Режа
Ветровито е... тръпна цяла.
В ръката водка и бръснач държа,
за всеки рез и по една глътка.
Бавно стича се кръвта
на малки ледени капки,
ала това ми не стига - не боли.
Със сол раните ще поръся,
ала студът притъпил е сетивата ми.
Ще режа по-надълбоко,
докато не стигна дъното,
докато не усетя се жива.
Стича се животът от мен
и най-после тялото
мъртво тук стои, ала
душата ми жива и над теб кръжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апокалиптикс А Всички права запазени
