Ветровито е... тръпна цяла.
В ръката водка и бръснач държа,
за всеки рез и по една глътка.
Бавно стича се кръвта
на малки ледени капки,
ала това ми не стига - не боли.
Със сол раните ще поръся,
ала студът притъпил е сетивата ми.
Ще режа по-надълбоко,
докато не стигна дъното,
докато не усетя се жива.
Стича се животът от мен
и най-после тялото
мъртво тук стои, ала
душата ми жива и над теб кръжи.
© Апокалиптикс А All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
