Река небесна си представям...
Река небесна си представям,
която от живот гъмжи.
Луната, циганка, лукава,
продава шарени лъжи.
Пришива кръпки – уж са златни,
когато облак просълзи,
светът обръща, наобратно
и кара мрака да пълзи.
Когато ураган заскита,
изпраща бури, неведнъж,
през сто решета и сто сита,
пресява мъката, до дъжд.
С дъгата Бог е обещавал,
потоп да няма по света,
но тя, Луната е такава
от алчност и от суета,
прикрива се, зад сто воала,
звездите люшка – да блестят.
Ако едничка ти е дала –
стократно ще я заплатят,
кошмарите, в които нощем,
се луташ и дали, или?
Търпи! Ще съмне, малко още –
ще пеят гръмко сто петли.
Ще сипне изгрев и зората,
ще стъкне клада, от лъчи,
онази циганка устата,
ще трябва в миг да замълчи.
Крилата, дрипавото слово,
на слънчице ще изсушиш,
та през нощта да си готова,
за лунния алъш - вериш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
