"Река сме с теб, частици от река"
Бяла жажда -
много път, нежна снага.
Стоим, нагазили реката,
все още не започнала да лъже.
Ти чувстваш бягството
на срам от скулите ми.
Излиза месецът от орбита
и гъделичка
най-басовите струни на звездите,
завили се с дебели облаци.
Погалват рибите нозете ни.
За тях сме сън и празник,
термометър, роден с кардиограма...
Желаят да ги надмълчим,
а кожите ни всичко да си кажат.
Танцуващият кичур над дъха ми
отказва да се подчини на
времето.
Сега е лесно,
до сърцето стига
дълбоката вода .
Разпадам се на концентрични кръгове.
Гмуркачи са стихиите
на всичките ми атоми.
Брегът се взира,
търси ни,
шуми
с високите треви,
изпраща птиците
с крилете си да ни повторят
и да измолят слънцето
за вечност.
https://m.youtube.com/watch?feature=youtu.be&v=xr9ZqexSk5o
Клипът не предшества стиха, просто е първото нещо, което видях след написването!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
