22.11.2007 г., 14:58 ч.

Река съм 

  Поезия » Философска
1280 0 15
Река съм
Родих се от извор и тръгнах едва,
а после подскочих и вихрено бликнах
от камък на камък - ах, дива вода!
Със сила проправях си път през скалите...
Живота по бързеи ръбести спусках,
стихийно, преломно, не сещаща мир.
Помитах, пречупвах, напред все препусках,
a спирах ли - черен оставаше вир...
Примесих водите си с гняв и горчилка.
От всичко по пътя си тиня събрах.
Тъй бистра до скоро, а вече мътилка... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвана Всички права запазени

Предложения
: ??:??