Река съм
Река съм
Родих се от извор и тръгнах едва,
а после подскочих и вихрено бликнах
от камък на камък - ах, дива вода!
Със сила проправях си път през скалите...
Живота по бързеи ръбести спусках,
стихийно, преломно, не сещаща мир.
Помитах, пречупвах, напред все препусках,
a спирах ли - черен оставаше вир...
Примесих водите си с гняв и горчилка.
От всичко по пътя си тиня събрах.
Тъй бистра до скоро, а вече мътилка...
и бавно в дълбоки води се разлях...
Поточето живо далече остана...
Ти - пътник случаен, от мене не пий,
отровна кипи във водите ми пяна
Към мен не посягай, върви!..
Река съм и пак все напред устремена,
в живота прорязвам със себе си път,
към какво, накъде, без да знам съм родена
и огледан във мен, се усмихва светът.
...
Океан, ти далечен шумиш и ме викаш.
Искам в теб да се влея до край.
Всяка капка чрез теб ще пречистя.
Аз и Ти без начало и край...
© Силвана All rights reserved.
