Реката и морето
От извора реката си потегля
по своя дълъг и неравен път.
И свойта речна сила си претегля
водите ù по пътя да не спрат.
И гони устието си далечно
да се разлее с бавни крачки там.
И да се влее във морето вечно -
да се целуне с него и без срам.
И устните си сладки да залèпи
в солените уста на туй море.
С очите си - отдавна вече слепи,
в неговото дъно да се взре.
В жадувана прегръдка да се слеят
и да потънат в морски ширини.
А рибите от радост да запеят
под плясъка на белите вълни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
