Реката и морето

20.01.2015 г., 11:19 ч.

Поезия » Друга

335 0 4

От извора реката си потегля

по своя дълъг и неравен път.

И свойта речна сила си претегля

водите ù по пътя да не спрат.

И гони устието си далечно

да се разлее с бавни крачки там.

И да се влее във морето вечно -

да се целуне с него и без срам.

И устните си сладки да залèпи

в солените уста на туй море.

С очите си - отдавна вече слепи,

в неговото дъно да се взре.

В жадувана прегръдка да се слеят

и да потънат в морски ширини.

А рибите от радост да запеят

под плясъка на белите вълни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.