По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли.
И скрит зад тишината,
в наблюдател вечен
се превърнах.
Тя, кучка е съдбата,
и с дарба ме дари.
Да мога времето да върна.
Но открадна моите очи.
© Живко Делчев Всички права запазени