Реквием
Реквием
онази
форма на живот
изричаше със жар
последното си (ежедневно)
съдържание
мълчеше и оглеждаше се
в нечии очи
и диреше
подобното на нейното съзнание
но
ехото от нежния ѝ глас
се връщаше
прегърбено и уморено
от липсата на светлина
опарено от мрака-до червено
тогава
тя започна да гради въздушни кули
и да ги събаря с нежелание
заровила се в пясъчния свят
прие съдбата на ваяние
навярно
искаше да създаде
пристанище
за вечното движение
така
успя да побере
в безводен свят
недоизплаканото разсъждение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
