линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
4.09.2014 г., 15:16 ч.

Реквием 

  Поезия » Друга
514 0 8


Реквием

 

онази

форма на живот

изричаше със жар

последното си (ежедневно)

съдържание

мълчеше и оглеждаше се

в нечии очи

и диреше

подобното на нейното съзнание

но

ехото от нежния ѝ глас

се връщаше

прегърбено и уморено

от липсата на светлина

опарено от мрака-до червено

тогава

тя започна да гради въздушни кули

и да ги събаря с нежелание

заровила се в пясъчния свят

прие съдбата на ваяние

навярно

искаше да създаде

пристанище

за вечното движение

така

успя да побере

в безводен свят

недоизплаканото разсъждение

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??