17.11.2019 г., 8:26

Реквием

847 5 20

Като изпаднал в луд екстаз езичник

небето разкъса ефирната си риза!

Мълния удари и гръмен трясък

се стовари!Тревожен птичи писък

замря.И див вятър се втурна...

Земята беззащитна под градушката

събра убитите надежди в урната

на скръбта.И безмълвно се заслуша

в риданията нощни на душата си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Лидия и Гавраил за коментарите!
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Впечатляващо със своя философски замисъл.Реквием за беззащитната Земя.
    Поздравление!
  • "Земята беззащитна под градушката
    събра убитите надежди в урната
    на скръбта."
    Много силно и вярно, защото на тази Земя и трябва един друг свят! Приеми моите поздравления за въздействащия стих, Стойчо!
  • Благодаря за оценката, Росилина!
  • Божествено...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...