Ranrozar (Стойчо Станев)
543 18008
17.11.2019 г., 8:26 ч.

Реквием 

  Поезия » Друга
624 5 20

Като изпаднал в луд екстаз езичник

небето разкъса ефирната си риза!

Мълния удари и гръмен трясък

се стовари!Тревожен птичи писък

замря.И див вятър се втурна...

Земята беззащитна под градушката

събра убитите надежди в урната

на скръбта.И безмълвно се заслуша

в риданията нощни на душата си...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Лидия и Гавраил за коментарите!
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Впечатляващо със своя философски замисъл.Реквием за беззащитната Земя.
    Поздравление!
  • "Земята беззащитна под градушката
    събра убитите надежди в урната
    на скръбта."
    Много силно и вярно, защото на тази Земя и трябва един друг свят! Приеми моите поздравления за въздействащия стих, Стойчо!
  • Благодаря за оценката, Росилина!
  • Божествено...
  • Благодаря,Дочка Г!
  • Винаги вълнуваща поезия, Стойчо! Успешно оздравяване!
  • Благодаря за коментара,Иржи!
    Това се дължи на здравословното ми състояние.
  • А аз се чудех, Стойчо, защо те няма на моята страница....Пожелавам ти да отмине това настроение или нежелание да коментираш като се успокоих донякъде , че "щом е редушка, некА е.."- някаква македонска приказка, т.е. отнася се до всички.Ще ни липсваш..
  • Благодаря за пожеланията,Веси_Веси!
  • Прочетох с удоволствие, както винаги, Стойчо. Бързо възстановяване ти желая!
  • Благодаря ви,Приятели!
    Пожеланията ви ми дават сили да продължа!
    Засега нямам желание да коментирам и оценявам,защото преосмислих нещата от моя страна. Но ще чета творбите ви!
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
    Благодаря,Георги!
  • Силно.
    Поздравявам те.
  • Стойчо, надяваме се, че оздравяваш и че ще пишеш по-често
  • тъкмо се питах на идеята за урната,
    както и градушката ме препрати при Яворов, но сравнявайки ги, там основата е физическото и отражението му върху живота по принцип, а при тебе психиката е в основата и моментното възприемане на света от нейна гледна точка

    изясни ми се... радвам се, че пишеш в минало време!
  • Благодаря ви Розали,Деница,Младен,Елка,Пепи и Мариана за коментарите и поздравите!
    Имах труден период от един месец и реших да публикувам в сайта този "Реквием ".Когато бях в състояние (за този период претърпях три хирургически интервенции)и съзнание четях написаното от авторите,но нямах сили да коментирам в определени моменти.
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Адмирации!
  • Един поетично изстрадан реквием на убитите надежди! Много силно!
  • Тази градушка е реквием за толкова надежди...! Но не може да бъде и иначе. Неслучайно древните гърци са считали Зевс за върховно божество. Неволно съпоставих стиха ти, Стойчо, с Яворовата "Градушка". Различен е - лаконичен и силно въздействащ, и е немалък принос по темата. Поздравявам те!
  • И на мен много ми хареса. Поздравявам те, Стойчо!
Предложения
: ??:??