Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
22.01.2020 г., 11:27 ч.

Реквием 

  Поезия » Пейзажна, Философска
406 2 5

Тревясала е тясната пътечка,
полегнала е старата лоза,
червени рози подивели
опитват се сред бурен да цъфтят.
Врата, провиснала на стара панта
скрибуца своя реквием,
а стъпките ми проехтяват
като дихание в ковчег.
Увиснал паяк се протяга,
безцеремонно си тъче
прозрачна черга в пущинака
или пък лепкаво перде.
Излизам, демонът ме гони -
разбудих призрачния храм.
И реквиемът зазвучава
във времето - за всички нам.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, прекрасно!
  • Благодаря, Мария, ако ви дойде в повече, подминавайте.
  • Не спирай да пишеш! Душата ти има нужда да излее тези черни краски и да просветлее. Така ще и олекне и ще ти стане по-добре. Поезията е наша приятелка и довереница, мила!🌹
  • Не знам, май ще си почина, че все такива се получават.
  • Тъжно, леко мъртвешко, б-р-р-р-р. Хареса ми! А ти, защо ходиш да будиш Реквиемите - още им е рано!?
Предложения
: ??:??