Реквием
Тревясала е тясната пътечка,
полегнала е старата лоза,
червени рози подивели
опитват се сред бурен да цъфтят.
Врата, провиснала на стара панта
скрибуца своя реквием,
а стъпките ми проехтяват
като дихание в ковчег.
Увиснал паяк се протяга,
безцеремонно си тъче
прозрачна черга в пущинака
или пък лепкаво перде.
Излизам, демонът ме гони -
разбудих призрачния храм.
И реквиемът зазвучава
във времето - за всички нам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
