Реквием за...
Няколко алени рози в снега са замрели -
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето,
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите?
Виновна се чувствам наравно с ловците!
* * *
От крилото на гълъба смъртно ранен
перо се отрони и падна пред мен.
Наведох се, болна от мъка и срам
и вдигнах перото, притихнало там.
О, птицо невинна и толкова нежна,
тъй груб е светът ни! И знам, неизбежно
душите ни хладни ледът ще покрие,
щом в белите гълъби стреляме ние.
* * *
Кучета ръфат крилете на гълъба бял!
А ловците трофеите мъртви броят.
Като вълци, помъкнали от плячката дял,
доволни и сити се канят да спят.
Нима ще сънуват те утро засмяно,
окъпано в слънчеви, златни лъчи?
В гълъбово утро със кърви обляно
и слънцето свежда сърдито очи.
Грехът им куршумен, улучил сърцето,
ще ражда в съня им кошмар след кошмар.
Няма го гълъбът бял под небето!
Светът заприлича на касапина стар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
