8.12.2010 г., 16:10 ч.
Реквием за една любов
И понеже си тръгна в най-дъждовната нощ,
и по навик изтръгна от очите въпрос,
и остави в сърцето скръбен белег от нож,
а сълзите настъпваше както винаги бос.
И докато ги спирах мисли-птици след теб
и духът ми умиращ се загръщаше в креп,
ти танцуваше страстно в твоя скучен вертеп,
с лицемерна нагласа върху крехкия лед.
Беше много отдавна. Вече дъжд не вали
и е плашещо равно. Даже няма бразди.
А разделната нощ все след нас ще върви,
като писък от нож бавно все ще кърви.
© Емилия Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви:ivanleko91 (Ангел )
velikataniki (Николина Милева)
Elda (Лора )
LeChevalier (Тошко )
Удоволствие е за мен,че прочетохте! -
Като тъжна песен е стихът ти, Емилия!
Тъжна, но хубава...
Наистина реквием... -
хареса ми
-
И понеже още дъжд вали
дори потопища се леят в нечии очи...
Дали ще го бутилираме в "реквием",
няма особено значение за мен
Хубав стих - усетих чувството, което го е провокирало. -
Предлагам създаването на нова подкатегория -- "реквиеми".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и е плашещо равно. Даже няма бразди.
Хареса ми!