Реквием за мечтите
Реквием за мечтите
В ротондата, най-тиха, свята –
центъра на моето Сърце –
седнал на трикрако столче,
прегърбен – още свири цигулар …
а помня – бе първо цигуларче –
с лъкът разтичваше мечти,
а очите, еех очите – размечтаваха звезди…
стоежът му – аха! и ще политне!
…по-сетне – с нокът върху струна,
бележеше той, всяка смърт на блян –
звукът, те кара да настръхнеш,
а Душата се разтваря – също мида,
да вкамени сълзата на артист…
И макар прегърбен, побелял,
Цигуларят, той свири още,
още свири мъртвите мечти…
(а цигулката – почти без струни)
старее той, слепее – ден след ден,
ала свири, свири на едничка струна,
тоест, "свири с мен", в ротондата на моето Сърце..,
а Душата пази, сълзата на Цигуларчето дете…
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
