Реквием за мечтите
В ротондата, най-тиха, свята –
центъра на моето Сърце –
седнал на трикрако столче,
прегърбен – още свири цигулар …
а помня – бе първо цигуларче –
с лъкът разтичваше мечти,
а очите, еех очите – размечтаваха звезди…
стоежът му – аха! и ще политне!
…по-сетне – с нокът върху струна,
бележеше той, всяка смърт на блян –
звукът, те кара да настръхнеш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация