28.09.2017 г., 21:17 ч.

Реквием за мечтите 

  Поезия » Друга
612 4 15

 Реквием за мечтите

 

В ротондата, най-тиха, свята –
центъра на моето Сърце –
седнал на трикрако столче,

прегърбен – още свири цигулар …
а помня – бе първо цигуларче –
с лъкът разтичваше мечти,
а очите, еех очите  – размечтаваха звезди…
стоежът му – аха! и ще политне!
…по-сетне – с нокът върху струна,
бележеше той, всяка смърт на блян –
звукът, те кара да настръхнеш,
а Душата се разтваря – също мида,
да вкамени сълзата на артист…
И макар прегърбен, побелял,
Цигуларят, той свири още,
още свири мъртвите мечти…
(а цигулката – почти без струни)
старее той, слепее – ден след ден,
ала свири, свири на едничка струна,
тоест, "свири с мен", в ротондата на моето Сърце..,
а Душата пази, сълзата на Цигуларчето дете…

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??