pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
5.11.2014 г., 10:38 ч.

Реквием за непослушни 

  Поезия » Гражданска
879 0 14

 

 

 

       РЕКВИЕМ ЗА НЕПОСЛУШНИ

 

 

                   На самозапалилата се пред

                          президентството Лидия Петрова

 

Отново клада!

Парят ли душите ни?

Та тя е млада...

Точките - взривителни!

Един фонтан,

един площад на спомени

и в тебе взрян

приканващ поглед. Молещ!

Като протест

в зараза-малодушие

изгаря днес

пореден непослушен.

Едно сърце,

сред пламъци отронено,

крещи в лицето ни

да се опомним!

 

05.11.2014

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какъв чудесен стихо-коментар! Благодаря ти, Ваня!
  • Този стих е звънът на висока камбана,
    зазвъняла тревожно в "дванайсет без пет"-
    в пет фатални минути Животът остана
    да изчезне нелепо, или тръгне напред!

    Браво, Мария за това, че биеш камбаната! Нелепо е да се , отнема ЖИВОТ-чужд или собствен, а това не е без причина, каквато и да е тя!
  • Скъпи ми,СМОТАН ВЪЛКОДАВ-спомних смъртта и колко сме бесилни пред нея,така и така всички сме за там.Моите съболезнования,за живия ти труп и болен мозък!Бесисенавъжетоданетенабарамдатеобесяазскопенчакакал!
  • Порчев, дори 1 човек е публика...
    Този дето чака е само чакащ, все още не е самоубиец, може да е чиста проба циркаджия. А говорим за самоубийци, нали? При този не се знае дали изобщо ще влезе в тази група.
  • Порчев, много рядко има самоубийци, които не го правят публично. Друг е въпросът дали успяват да се самоубият. Самоубийците, които се тровят, обикновено оставят послания, които са публични и го правят обикновено в дома си,там не са сами, рядко отиват в дън гората примерно, тези, които се хвърлят под влака, също са публични - там успяват почти на 100%, Тези които скачат отвисоко, също са публични самоубийци, другите, които се бесят също са публични, защото обикновено го правят също в дома си и никога не се знае в кой момент ще има хора там. Тъжно е, че има причина за едно такова решение, която обикновено има дълъг предшестващ път. Би трябвало да се вгледаме в този път, не в самото действие.
    Знам, че сега ще напишеш цяла тирада, затова колко не съм права, но може да провокираш колкото си искаш коментари срещу мнението ми, но не и да ме убедиш, по простата причина, че вероятно съм видяла много повече самоубийци и успешни и неуспешни от теб. И ще има още много самоубийци, защото ние хората съдим хората и им слагаме какви ли не квалификации, а причините за тези действия остават някъде, в много от случаите невидяни. Не винаги боледуващата психика е лудост... в много от случаите даже не е.
    Само да добавя, че една от причините за самоубийството на подсъзнателно ниво е тази, да бъдат забелязани, защото не се чувстват такива.
  • Една лирична творба посветена на смъртта и безсилието!
  • Реквиемът е за непослушните - в мн. число, не е за нея. Метафора е.
    Не разбрахте ли вътрешното послание - нашето време е реквиемно.
  • С хиляди извинения, че пак се включвам да коментирам. Още повече, че коментираме сякаш случката , а не стихотворението. pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)е един прекрасен автор, който пише изключително добре и силно по мое мнение. Респект Мария от мен и извинявай...
    Симо, не мисля че някой съди жената... Поне аз не. Трагедия е това, не зависимо точно каква е причината да се случи. За Порчев не мога да твърдя, но аз лично разбрах от прочетеното по-скоро това, че вини медиите, които представят случая и как го представят. На медиите това им трябва сеир, кръв, жертви. така е по-лесно да привличат внимание.
    П.П. Писали сме едновременно , Мария.
  • Благодаря за това мнение, Симеоне! Заставам напълно зад него!
    Ирен, съгласна съм, че всеки трябва да са прегледа и да започне промяната първо от себе си. Да не искаме повече, отколкото заслужаваме, но и да няма живеещи в мизерия, за сметка на милионерите, които всяка година се роят! Ако ние пишем стихове и искаме да събудим спящите около нас, то тези, посягащи по какъвто и да е начин на живота си и правейки го публично,предполагам, целят същото. Имали значение кой и как бие камбаната, по-важното е да доведе до всеобщо осъзнаване и коригиране на ценностната ни система като народ.
  • Чудех се да пиша или не... И то не защото ме е страх от полемики, а... излишни са сякаш. Общо взето поддържам тезата на Порчев и ще добавя от себе си.
    Всеки има право да избира как да живее и как да умре. Именно за това без обсъждане казвам - това е нейният избор. Все казваме - политиците са ни виновни. ОК! И аз не харесвам нашите политици, обаче защо са такива? Къде е причината? Дали пък наистина народът не заслужава своите политици? Дали това не са въпросите на които първо трябва да отговорим, искайки нещо да променим? Дали искаме да променим себе си или околните? Защото аз с едно се сблъсквам непрекъснато , а именно, че всеки иска да има правила и всеки желае, те да не се отнасят за него. От политик до обикновения гражданин. И правилата се потъпкват всекидневно. И това никому не прави впечатление. Обратно, ако някой ги спазва, го смятат за глупав, за педант.
    Последната елементарно среща с това беше съвсем наскоро в пощенски клон. Идва възрастна дама с бележка за препоръчано писмо, за сина и . И моли да го получи, след като няма пълномощно. даже разказва, че е бивш пощенски служител от еди кой си клон. Служителката и казва, че няма право за това, че щом е и бивша колежка и знае правилата , изобщо не разбира защо е дошла, но в същото това време вади тетрадката, намира писмото и и го дава...
    !!! Дребно, уж елементарно... обаче...
    Първо всеки трябва да погледне, да прегледа себе си ... Да промени и после да съди... Но всъщност - не, тогава няма да съди, тогава струва ми се ще променя Света.
  • Аз болея и пиша за всеки един от неизвестните нещастници. Еднакво ме вълнуват и просеците, и клошарите, и говорещите със себе си или на висок глас луди... животът ни е пълен с толкова много примери, ежедневно ги срещаме. Всички те са персонажи в стиховете ми.
    Вълнува ме и съдбата на учителя, дал всичките си спестявания, за да подготвя медалистите ни по физика в международните олимпиади или пък съдбата на жената, която няма пари за ток и прехрана и затова я наказват с отнемане на децата и, които са готови да дадат на приемно семейство. Никой и нищо не героизирам. Исками се да направим нужното и да забравим за тези случаи, да предизвикаме промяната, която ще промени живота на всички ни към по-добро и да завещаем на децата си една по-човечна и любяща народа си България.
  • Всеки сам избира как да живее и как да умре. Може и да са спорни подбудите, накарали Лидия да драсне клечката, но в избраното място никой не може да отрече явния подтекст, така мисля аз. А това натрупване във времето на тези страшни случаи не може да не буди безпокойство и да не задава въпроси, оставащи,за жалост, все още без отговори.
  • Мястото не е избрано случайно, дори само то е достатъчно показателно.
    Но много жалко за тези саможертвали се хора, осветили безпътието ни с превръщането на тялото си във факла...
  • Силен текст - актуален и болезнено отекващ в сърцата ни.
    Не трябва да се хващаме на лъжата, че се касае за специфичен случай с нездрава психика. Поне за мен този протест има политически характер.
    Показателно е, че младите вече не издържат. За червените бабички отдавна е знайно, че издържат и на чернобилска радиация.

    Поздравление, Мария, за гражданската ти позиция, подкрепена от силен поетичен текст. Най-високо оценявам това!
Предложения
: ??:??