theironlady (Златина Георгиева)
216 228
18.02.2012 г., 9:13 ч.

Реплика 

  Поезия » Друга
466 0 2


Реплика

 

 

Небето -

едноока амеба,

шизоидно опъната;

море едрогърдо -

бездънно и тегаво;

забравено кранче

от WC-то Отгоре.

Под него фалираха

клечка след клечка

гнездата на черните щъркове.

Февруари е мъртъв.

Опявам безчувствено.

Мамка му! „Лигави напъни” –

така ми казваха

и аз им теглих една

на сантиментите

и на „авторите”.

Сега съм едноока и тегава.

Галя тялото на моята котка,

напращяло за пролет.

Един кораб дере

съня ми  вечер

след вечер,

очите й режат с фосфорни кръгове

странната му пътека.

В черно-кафения фон

на перваза на утринната пробуда

кацва образът ти врабец:

почти вдишвам аромата

на риза, афтършейв и криле;

„курабийка в чинийка” -

казвам името ти любимо.

Слушам метео-(musik-)hi-life

и инфо.

Всичко е в градуси минус.

Между 7 и 7

коварство, пари и лъжи...

................................................

Някой ще ми каже ли

кога е краят на зимата?

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ок, драги отмъстителю, спете спокойно. Бъдете жив и здрав и продължавайте да орете със секирата на злото, щом тя ви радва. Мен вашата малка душа не ме докосва.
  • Безперспективност, онемяло небе, личностно незаинтересовано и един вечно повтарящ се живот. Битие, осъдено на невяра, в което лесно се поражда злото...Една раздираща невъзможност и онази крехка надежда за избавление...
Предложения
: ??:??