Реплика
Реплика
Небето -
едноока амеба,
шизоидно опъната;
море едрогърдо -
бездънно и тегаво;
забравено кранче
от WC-то Отгоре.
Под него фалираха
клечка след клечка
гнездата на черните щъркове.
Февруари е мъртъв.
Опявам безчувствено.
Мамка му! „Лигави напъни” –
така ми казваха
и аз им теглих една
на сантиментите
и на „авторите”.
Сега съм едноока и тегава.
Галя тялото на моята котка,
напращяло за пролет.
Един кораб дере
съня ми вечер
след вечер,
очите й режат с фосфорни кръгове
странната му пътека.
В черно-кафения фон
на перваза на утринната пробуда
кацва образът ти врабец:
почти вдишвам аромата
на риза, афтършейв и криле;
„курабийка в чинийка” -
казвам името ти любимо.
Слушам метео-(musik-)hi-life
и инфо.
Всичко е в градуси минус.
Между 7 и 7
коварство, пари и лъжи...
................................................
Някой ще ми каже ли
кога е краят на зимата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
