10.07.2024 г., 15:24

Решение

578 0 2

Ще драсна скучно злободневие

по бялото поле на лѝста.

Живот ли? Просто ежедневие.

И няколко банални липси.

 

Ще се забавя преднамерено.

Не бързам никак да почистя.

А нещо, още ненамерено,

ме кара трескаво да мисля.

 

Ще се загледам с недоверие

какво графитът ми описва.

Наместо плана и решение

рисува облаци по лѝста.

 

Навярно там е и ключето:

единствен праг ни е небето.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...