Ще драсна скучно злободневие
по бялото поле на лѝста.
Живот ли? Просто ежедневие.
И няколко банални липси.
Ще се забавя преднамерено.
Не бързам никак да почистя.
А нещо, още ненамерено,
ме кара трескаво да мисля.
Ще се загледам с недоверие
какво графитът ми описва.
Наместо плана и решение
рисува облаци по лѝста.
Навярно там е и ключето:
единствен праг ни е небето.
© Богдана Калъчева All rights reserved.