26.09.2008 г., 16:44

Решила бях...

685 0 11
 

Решила бях,

че всичко ми е ясно,

че мога всеки ред да прочета,

че има смисъл,

даже и когато

ми се изплъзва

някак мисълта.

Решила бях,

че този свят е лесен,

че всичко е

логично

до безкрай

и няма как

да ми се случи нещо,

без аз да мога

да го разбера.

Решила бях,

че ти ще ме обичаш,

че всъщност

ти за мене си роден;

каквото и да правя,

ще се връщаш

и ще останеш

винаги до мен.

Решила бях,

че мога да постигна

дори и най-химерната мечта.

 

Решила бях...

 

Но ето,

че осъмнах

единствено

с молитва

за това...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...