26.09.2008 г., 16:44

Решила бях...

683 0 11
 

Решила бях,

че всичко ми е ясно,

че мога всеки ред да прочета,

че има смисъл,

даже и когато

ми се изплъзва

някак мисълта.

Решила бях,

че този свят е лесен,

че всичко е

логично

до безкрай

и няма как

да ми се случи нещо,

без аз да мога

да го разбера.

Решила бях,

че ти ще ме обичаш,

че всъщност

ти за мене си роден;

каквото и да правя,

ще се връщаш

и ще останеш

винаги до мен.

Решила бях,

че мога да постигна

дори и най-химерната мечта.

 

Решила бях...

 

Но ето,

че осъмнах

единствено

с молитва

за това...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...