Решиш ли да тръгнеш за НИКЪДЕ...
Решиш ли да тръгнеш за НИКЪДЕ…
На един приятел
Решиш ли да тръгнеш за НИКЪДЕ,
не питай къде и кога ще пристигнеш,
че отговор няма и няма да има.
Дори и животно не тръгва безцелно,
не стъпва нарочно в заложен капан,
а ти продължаваш в съня си,
попаднал във хаос от мисли,
да чакаш вълшебния призрачен влак.
Последвал примамващ те зов,
заставаш на крачка
от гибелен ров.
Изтръпваш от мисъл,
че той е… за теб изкопан.
И почваш да виждаш
как…
пред теб се стопява железният път,
изчезват траверси и релси,
накрая трасето.
Сковава те ужас, защото разбираш,
че чакаш със куфар, приготвен за път,
пред несъществуваща гара,
кошмарно измислен вагон.
Подобно догаряща вече цигара.
животът ти чезне с фантомен перон,
от който си искал да тръгнеш
по пътя за... НИКЪДЕ…
Когато зората запали
искрици във твойте очи
и с майчина нежност погали
несресани още коси,
кошмарът ще свърши.
Тогава отново ще знаеш
ти кой си, къде си, защо си...
Христо Запрянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
