11.06.2009 г., 17:54

Ревност

808 0 3

                                            Ревнувам те от всичко

                                                                              и от нищо!

                                            Ревнувам те от времето, което

                                             до болка свило е сърцето!

 

                                           Ревнувам те дори от светлината,

                                           която те прегръща всеки ден.

                                            Ревнувам те дори от тъмнината,

                                            която крие любовта от мен.

 

                                           Ревнувам те от вятъра дори -

                                           погалил първи твоите коси.

                                            Ревнувам те от въздуха дори -

                                             докоснал първи твоите гърди.

 

                                            Ревнувам и цветята жадно,

                                            отпили първи ласката на твоите ръце.

                                             Ревнувам и дъжда прохладен,

                                             помилвал първи твоето лице.

 

                                             Ревнувам те от слънцето в зори,

                                             което със целувка те събужда.

                                              Макар и ревността да ми е чужда -

                                              ревнувам те от себе си дори!

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Малчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...