Ревност
Ревнувам те от всичко
и от нищо!
Ревнувам те от времето, което
до болка свило е сърцето!
Ревнувам те дори от светлината,
която те прегръща всеки ден.
Ревнувам те дори от тъмнината,
която крие любовта от мен.
Ревнувам те от вятъра дори -
погалил първи твоите коси.
Ревнувам те от въздуха дори -
докоснал първи твоите гърди.
Ревнувам и цветята жадно,
отпили първи ласката на твоите ръце.
Ревнувам и дъжда прохладен,
помилвал първи твоето лице.
Ревнувам те от слънцето в зори,
което със целувка те събужда.
Макар и ревността да ми е чужда -
ревнувам те от себе си дори!
© Никола Малчев All rights reserved.
