Ревнувам те от всичко

                                                                              и от нищо!

                                            Ревнувам те от времето, което

                                             до болка свило е сърцето!

                                           Ревнувам те дори от светлината,

                                           която те прегръща всеки ден.

                                            Ревнувам те дори от тъмнината,

                                            която крие любовта от мен.

                                           Ревнувам те от вятъра дори -

                                           погалил първи твоите коси.

                                            Ревнувам те от въздуха дори -

                                             докоснал първи твоите гърди.

                                            Ревнувам и цветята жадно,

                                            отпили първи ласката на твоите ръце.

                                             Ревнувам и дъжда прохладен,

                                             помилвал първи твоето лице.

                                             Ревнувам те от слънцето в зори,

                                             което със целувка те събужда.

                                              Макар и ревността да ми е чужда -

                                              ревнувам те от себе си дори!