28.02.2007 г., 10:12

Рицари, зверове и...

1.2K 0 20

Написах това стихотворение по повод на писмо, което получих от поет, когото не познавам, публикуващ в "Откровения".

----ЦИТАТ: ---

това, че си лесбийка-не ме интересува.
но това, че пишеш бездарно и афишираш бездарието си-да!
--------------
http://otkrovenia.com

 

 

 

Слушах разговор –

от съседната маса:

“... исках да играя със кукли,

от ония красивите,

с розови бузки и буклички –

а те ми купуваха камиони

ракети и танкове...”

Гледах адамовата му ябълка –

беше травестит.

Изрисуван като кукличка

и носеше ръкавици.

Тогава те влязоха –

големи и силни момчета.

Вдигнаха един от другите маси.

Безмилостно ритаха.

Надарени със мускули,

яки момчета,

играли някога

с танкове.

Не мърдаше никой.

Страхът във очите

беше застинал.

Тя /или той/ - травеститът-

единствен изтича,

подаде ръка...

Изцапа се с кръв ръкавицата –

истинска кръв.

Момчетата и те

бяха... истински...

Травеститът беше

смешният рицар,

който получи...

... плесница.

 

Веднъж видях  хора,

които пребиха човек

... с приклади и сопи...

Вината му беше,  

че не е от нашите,

а... мюсюлманин.

Напика се човекът във гащите.

Той  просто си искаше името,

а те го убиваха

с очи на хищници.

Зад ъгъла

селският луд скимтеше

... кучешки...

 

Веднъж  видях ченге,

което пикаеше

върху главата

на мъртво момче.

Вината му беше,

че умряло от дрога.

“Това ви чака, боклуци” –

плюеше и се хилеше оня.

“Боклуците” стискаха юмруци,

... безпомощно...

като телета пред заколение.

А оня, който продаваше

на ъгъла дозата,

беше човек от “нашите”.

Момчето някъде имаше майка...

... която го чакаше...

 

Скоро един поет,

пикаещ върху главите на другите,

ме попита дали съм лесбийка.

Не, поете, не съм.

Аз съм банално

хетеросексуална

и моногамна.

Бездарно и скучно -

не ставам за клюки.

 

Видях и други,

пикаещи върху хората.

Видях и безполови ХОРА.

Тогава разбрах:

на света има малко Човеци

и много човечета.

Пък поетчета – колкото щеш.

Рицарите са отживелица.

Съчетанието Поет и Човек

е талант и изключение.

 

                             24.02.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съчетанието Поет и Човек
    е талант и изключение.
    ...
    Има ги, и дай Боже по-често да ги срещаме!
    Поздравявам те, Даша!!!

  • Благодаря Мими, Петя и Калин.
    Мими, прочетох стиха ти, но не разбрах каква е връзката. Защо не ми обясниш на мейла, може би има нещо, което трябва да знам.
  • Нека да воюваме! Мисля, че доброто ще победи. А това, което очаква дребните душици е "ЗАБВЕНИЕ"....
  • Много силно!
  • Това го кажи на тези, които три пъти отказваха да публикуват стихотворението ми Ден и Нощ, заради липса на стойност...( вече го има ), ама то му писва на човек...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...