Рицари, зверове и...
Написах това стихотворение по повод на писмо, което получих от поет, когото не познавам, публикуващ в "Откровения".
----ЦИТАТ: ---
това, че си лесбийка-не ме интересува.
но това, че пишеш бездарно и афишираш бездарието си-да!
--------------
http://otkrovenia.com
Слушах разговор –
от съседната маса:
“... исках да играя със кукли,
от ония красивите,
с розови бузки и буклички –
а те ми купуваха камиони
ракети и танкове...”
Гледах адамовата му ябълка –
беше травестит.
Изрисуван като кукличка
и носеше ръкавици.
Тогава те влязоха –
големи и силни момчета.
Вдигнаха един от другите маси.
Безмилостно ритаха.
Надарени със мускули,
яки момчета,
играли някога
с танкове.
Не мърдаше никой.
Страхът във очите
беше застинал.
Тя /или той/ - травеститът-
единствен изтича,
подаде ръка...
Изцапа се с кръв ръкавицата –
истинска кръв.
Момчетата и те
бяха... истински...
Травеститът беше
смешният рицар,
който получи...
... плесница.
Веднъж видях хора,
които пребиха човек
... с приклади и сопи...
Вината му беше,
че не е от нашите,
а... мюсюлманин.
Напика се човекът във гащите.
Той просто си искаше името,
а те го убиваха
с очи на хищници.
Зад ъгъла
селският луд скимтеше
... кучешки...
Веднъж видях ченге,
което пикаеше
върху главата
на мъртво момче.
Вината му беше,
че умряло от дрога.
“Това ви чака, боклуци” –
плюеше и се хилеше оня.
“Боклуците” стискаха юмруци,
... безпомощно...
като телета пред заколение.
А оня, който продаваше
на ъгъла дозата,
беше човек от “нашите”.
Момчето някъде имаше майка...
... която го чакаше...
Скоро един поет,
пикаещ върху главите на другите,
ме попита дали съм лесбийка.
Не, поете, не съм.
Аз съм банално
хетеросексуална
и моногамна.
Бездарно и скучно -
не ставам за клюки.
Видях и други,
пикаещи върху хората.
Видях и безполови ХОРА.
Тогава разбрах:
на света има малко Човеци
и много човечета.
Пък поетчета – колкото щеш.
Рицарите са отживелица.
Съчетанието Поет и Човек
е талант и изключение.
24.02.2007г.
© Даша All rights reserved.
