3.04.2025 г., 22:09

Римски път

333 1 4

 

 

По римски път прехвърлям планината

и право през препятствия вървя,

не се оплаквам, давам си душата

във миговете кратки да творя.

 

Отмина времето на страшните завои,

съпътствани от студ или мъгла.

Напред вървя и в крачките си свои

аз правя туй, което съм могла.

 

По римски път прехвърлям планината,

завоите отдавна са след мен.

Вървя сама, далеч от самотата.

Човек с посока, има път свещен!

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...