По римски път прехвърлям планината
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои,
съпътствани от студ или мъгла.
Напред вървя и в крачките си свои
аз правя туй, което съм могла.
По римски път прехвърлям планината,
завоите отдавна са след мен.
Вървя сама, далеч от самотата.
Човек с посока, има път свещен!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
© Детелина Стефанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
