27.09.2020 г., 21:37  

Римско право

1.5K 6 31

Гардеробът от месец се сърди,

за това, че не е подреден.

В мен живее тракийската мъдрост.

Но и римска - на бог прероден!

 

И защо да подреждам лавици

на злочест и трикрил гардероб?

Щом го зърнат, ще плъзнат езици,

на обществено мнение роб.

 

Може би ще намеря и тога

в него - знака от царствен престол.

Гардероба да сложа в ред мога,

да не казвате : Царят е гол!

 

Но в главата ми скрити виреят

куп чудати и странни неща.

С богове-братовчеди се смея

и разменям тиради в нощта.

 

Ще попитате кой ми подшушна,

че кръвта ми е синя на цвят.

Тази шантава мисъл е мушнал

сам в главата ми скрит меценат.

 

Тя е там, но какво да я правя -

чужда тога във нов гардероб.

По закона на римското право

аз на своята лудост съм роб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Светличка!💕
  • Честито и на теб, Мария! 😊
  • Рени, толкова ти се радвам!💕 Благодаря за милите думи и категоричната подкрепа!🙏
  • Чест е за мен, че може да ми се зачете мнението по тази творба!
    Успех, миличка! Прекрасна си!
  • Вики, радва се, че те развесели моето стихотворение за мисълта, мушнала се в главата ни като муха и не можеща да излезе от там, защото се е превърнала в слон!😃 Така тя ни подчинява и ние ставаме нейни роби. Благодаря ти, че намина и коментира!🙏

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...