18.09.2019 г., 14:37

Рисува неизбежност и продава

616 5 10

Ухае тишината на тъга
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.

 

Небето неочаквано реши,
предчувствията свои да размести,
защото десет стиха във един
събирам и за болката е лесно.

 

В улегналия фотос не личи
зловещата игра на светлината,
в която романтични са били
очите, оцелели между капките.

 

Ще има друга вещица след мен
с коси, в които жив да се обесиш.
Слана върху рисувано сърце
продадена картина не усеща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за присъствието и добрата дума, и за това, че съпреживявате всякаквите ми емоции!
  • Почувствах всичко, Райне... 🌹
  • "... Слана върху рисувано сърце
    продадена картина не усеща." Както винаги, Райне, твоите поетични превъплащения нямат край...Поздравления!
  • Изпитание за душата ми е да чете поезията ти...
    Нестандартна визия и неочаквани,но преливащи в чар картини!
    Поздравления, Райна!
  • Е, тогава още повече ще ме зарадваш!...Ще чакам, да знаеш!...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...