5.05.2016 г., 8:21 ч.  

Рисувай... 

  Поезия » Любовна
508 2 8

 

Ти имаш живот надалече от мен.
Повярвах, ще бъда единствена.
Мечта, красота, любовта, чуден лек
и аз ще бъда пречистена.

Вземи ме отново, рисувай ме пак,
картини, в съдбата неискани.
И тази нощ свита в кълбенце те плаках
в неземна палитра от мисли.

Вземи ме, рисувай, дано съм луна...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...„ в неземна палитра от мисли...“ - думите ти рисуват повече, Йоана! Поздравления за красотата!
  • Красиво Йоана!
    Стиховете ти говорят!
  • Мисана, една частичка "на" прави стихчето толкова по-мелодично... Много ми харесва така. Благодаря ви!
  • Хубаво е! Поздравления!
  • Толкова е истинско и въздействащо. Това си ти, Йоана. Великолепен фрагмент!
    П.П. Двоумя се между "далече" и "надалече".
  • Въздействаща миниатюра!
  • Въздейства. Поздрави!
  • И тази нощ свита в кълбенце те плаках
    в неземна палитра от мисли.
    Вземи ме, рисувай, дано съм луна...Много красиво!
Предложения
: ??:??