Ти имаш живот надалече от мен.
Повярвах, ще бъда единствена.
Мечта, красота, любовта, чуден лек
и аз ще бъда пречистена.
Вземи ме отново, рисувай ме пак,
картини, в съдбата неискани.
И тази нощ свита в кълбенце те плаках
в неземна палитра от мисли.
Вземи ме, рисувай, дано съм луна...
© Йоана All rights reserved.