May 5, 2016, 8:21 AM  

Рисувай...

  Poetry » Love
695 2 8

 

Ти имаш живот надалече от мен.
Повярвах, ще бъда единствена.
Мечта, красота, любовта, чуден лек
и аз ще бъда пречистена.

Вземи ме отново, рисувай ме пак,
картини, в съдбата неискани.
И тази нощ свита в кълбенце те плаках
в неземна палитра от мисли.

Вземи ме, рисувай, дано съм луна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...„ в неземна палитра от мисли...“ - думите ти рисуват повече, Йоана! Поздравления за красотата!
  • Красиво Йоана!
    Стиховете ти говорят!
  • Мисана, една частичка "на" прави стихчето толкова по-мелодично... Много ми харесва така. Благодаря ви!
  • Хубаво е! Поздравления!
  • Толкова е истинско и въздействащо. Това си ти, Йоана. Великолепен фрагмент!
    П.П. Двоумя се между "далече" и "надалече".

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...