27.09.2022 г., 17:43

Рисувам....

1.3K 2 7

 

Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъждът
един и същи
ще опита да ги заличи.
Рисувам всички форми,
причудливи
светове.
Няма нужда и да ми напомняш,
ще им дам
и цветове.
Рисувам своите молитви,
изписвам
имена...
Сънища в цветните
палитри,
непознати
за света.
И нежно образи
чертая,
на реалността
не искам да робувам.
Ще изляза ли от рамките,
не зная...
И в окови
ще продължавам
да рисувам...

А с мойта четка в ръка

усмивки ще поставям,

със гордо вдигната глава

света ще покорявам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...