27.09.2022 г., 17:43

Рисувам....

1.3K 2 7

 

Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъждът
един и същи
ще опита да ги заличи.
Рисувам всички форми,
причудливи
светове.
Няма нужда и да ми напомняш,
ще им дам
и цветове.
Рисувам своите молитви,
изписвам
имена...
Сънища в цветните
палитри,
непознати
за света.
И нежно образи
чертая,
на реалността
не искам да робувам.
Ще изляза ли от рамките,
не зная...
И в окови
ще продължавам
да рисувам...

А с мойта четка в ръка

усмивки ще поставям,

със гордо вдигната глава

света ще покорявам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...