6.01.2015 г., 7:47

Рисувам

1.1K 1 5

Ако някога срещна душа,

ще ù даря красиво минало,

с обич ще посребря косата ù,

по лицето ще издълбая щастие.

 

Ако някога срещна душа,

ще ù извая красиво тяло,

две дълбоки очи ще ù дам

и цялата светлина на мечтата си.

 

Ако някога срещна душа...

Дотогава рисувам бъдеще...

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гоцева, босоногата морска сирена Йосифова вече гордо плува във Фейсбук творчески води!
  • !!!
    (Минавай по-често тук...)

    ((( )))
  • Ако някога с четка в ръка
    нарисуваш красива вселена.
    Като твоята сродна душа
    ще прескоча набързо при тебе.
    И след кратката глътка коняк
    ще изпеем значимите ноти,
    ще разхвърляме смях като сняг
    да прилича на празник живота...

    ЧНГ,честит имен ден на патерица и в аванс 8-ми март,Веси!
  • Благодаря Ви, Георги!
    За вниманието и смисления коментар!
  • Замислих се защо все още никой не е коментирал или оценил това стихотворение. Качествата му са безспорни, а идеите, които носи са с висока философска стойност. Благодаря Ви, че в тази лесносмилаема, полуфабрикатна действителност ни показвате съществуването и на друг свят, притежаващ нещо повече. Свят, в който хуманното и естетичното вървят ръка за ръка. Където бъдещето е не непременно материално, а миналото - не непременно отречено.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....