Рисувана звезда в очите
Обличах се във думи на първичност
под светлите нюанси на деня.
Разголвах си душата до сетивност,
отекваща със бури във кръвта.
Бях себе си. Такава си останах.
И чужди роли не откраднах, не играх.
Умирах и се раждах до наивност,
но вярваща останах в любовта.
Пресичах норми и делях дилеми
на смислието между всяка суета,
и търсех отговорите в сърцето,
които идеха наяве и в съня.
Зазиждах се сама във лунните мълчания,
а сетне с плясък литвах в синева,
която своите врати сама разтваря
за моите цветни мисли и крила.
Така с години в своите въжделения
рисувах с думи свойта мъничка звезда,
която трепка във очите ми със озарение,
че нещичко и аз съм дала на света.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз ти благодаря за стиха-удоволствие!
-
направо ме разтопи...благодаря за удоволствието ...6!
-
Поздрави и от мен...!
-
!!!
"Така с години в своите въжделения
рисувах с думи свойта мъничка звезда,
която трепка във очите ми със озарение,
че нещичко и аз съм дала на света."
Със сигурност, Джейни! -
"Пресичах норми и делях дилеми
на смислието между всяка суета,
и търсех отговорите в сърцето,
които идеха наяве и в съня."
Сърдечно благодаря!* Звездичка и от мен -
Джейни, стопляш със стиховете си откровенците! Не е само "нещичко"... Поздрав сърдечен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
