Рисувана звезда в очите
Обличах се във думи на първичност
под светлите нюанси на деня.
Разголвах си душата до сетивност,
отекваща със бури във кръвта.
Бях себе си. Такава си останах.
И чужди роли не откраднах, не играх.
Умирах и се раждах до наивност,
но вярваща останах в любовта.
Пресичах норми и делях дилеми
на смислието между всяка суета,
и търсех отговорите в сърцето,
които идеха наяве и в съня.
Зазиждах се сама във лунните мълчания,
а сетне с плясък литвах в синева,
която своите врати сама разтваря
за моите цветни мисли и крила.
Така с години в своите въжделения
рисувах с думи свойта мъничка звезда,
която трепка във очите ми със озарение,
че нещичко и аз съм дала на света.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
