Рисуване на небесените очи
РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига.
Тайнството на цветовете
я превръща във енигма.
Суетата е проклета.
И понякога е стигма.
Стъклена е светлината
и по пръстите се стича
в две сълзи – дъждовни капки,
знак, че Господ ни обича.
Лунна рокля не желая.
И не питам за венчило.
Щом душата ми познаеш –
нарисувай ми очите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
