Как така прощаваш всичко
и болката забравяш на мига,
сърце, нима си по-различно
от всичките останали сърца.

От раните си цялото на дупки,
така усещам те, прости,
но ти неуморимо тупкаш
с дихание от хиляди мечти.

Но разумът е нещо друго,
не се прекланя като теб,
понякога дори и грубо,
строго следва своя ред.

Реалност, прошка и дилема,
тежки мисли в луд обрат,
губят безвъзвратно време
да спорят или да простят.

Но някак тайно, неусетно,
внезапно те обзема тишина
и пак в душата ти е светло,
и гориш сърце от топлина.

Забравило си пак за вчера,
за болката и цялата тъга,
прощаваш безрезервно, вярно,
и залагаш пак на любовта.

Това е даденост, похват
на чистата, добра душа,
отдадена на своя свят,
и себе си нарича свобода.