Как така прощаваш всичко
и болката забравяш на мига,
сърце, нима си по-различно
от всичките останали сърца.
От раните си цялото на дупки,
така усещам те, прости,
но ти неуморимо тупкаш
с дихание от хиляди мечти.
Но разумът е нещо друго,
не се прекланя като теб,
понякога дори и грубо,
строго следва своя ред. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up