5.07.2021 г., 22:40

Ритуалът

708 2 0

 

Кипящи сънища -

разтопено сребро е основата. 

На розите тръните са ми любими:

                                            ухаят на луна,

        желана е кръвта щом

до пръсти се докоснат.

 

 

Падащи звезди уловени в мрежа,

цигареният дим е мъгла.

 

Във врящият казан прибавих и тях.

 

 

Вана с течно злато:

       синът на Нептун тази нощ е гост.

 

  Арсенови очи съзират нарастващата ми мощ.

 

 

Градина от кошмари:

  любимите ми отровни цветя.

 

Сред тях едно единствено държи невинността:

 

Откъсната бяла камелия:

   кристален кинжал целува дланта.

Ручей гъста червена вода

   снежните ѝ цветове прегръщат.

 

 

Вексонски гримоар оставен

  на каменния олтар.

Мраморни арки образуват пентаграм.

 

 

Факлите са запалени;

    кладите на брега горят.

 

 Драконът отгоре гледа.

 

Посейдон мълчи.

 

  Хадес в сенките се настани,

прехапа устни;

  в ръцете си нарове държи.

 

Ритуалът започва.

   Везните прегръщат пръстта.

 

                          ***

 

За вечните млада е нощта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...