15.06.2008 г., 12:10

Роб

852 0 1

Ти ли си това?

-Момчето отстрани...

Не мога да повярвам

за тебе още ме боли!

Светът зъгубва цвят а хората безлични...

само ти и аз ставаме различни!

Искам този миг във рамка

запечатан в моета сърце,

но чакай замисли се,

ти отдавна ми го взе!

Пазиш ли го здраво?

Гледаш ли го със любов?

Искаш ли да ми го върнеш?...

То не иска вече да ти е Роб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...